Р Е Ш Е Н И Е

№ 30

Габрово, 05.02.2018 г. година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти януари, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАН ЦОНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА

при секретаря Мариела Караджова и с участието на прокурор Жени Шикова от Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 331 от 2017 година по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на жалба вх. № СДА-01-2261 от 18.12.2017 г., подадена от юрисконсулт П.Д.С. в качеството му на процесуален представител на ТД на НАП – Велико Търново, против Решение № 123 от 7.11.2017 г. на Районен съд Севлиево /РСС/, поставовено по н.а.х.д. № 364 от 2017 г. по описа на същия съд.

С атакуваното съдебно решение е отменено Наказателно постановление /НП/ № 263184- F293314 от 4.04.2017 г., издадено от Директора на Териториална дирекция /ТД/ на НАП – Велико Търново, с което на „***********, Севлиево, , ЕИК: ***********, за извършено нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОБП и на основание чл. 5, ал. 1 от същия закон на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 54 120.00 лв.

Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразява в следното:

Във връзка с ПУФО на дружеството е извършена проверка на „ЗЛ“, като при посещение в офиса на същото, където са представени първични и вторични счетоводни документи и огледа на същите се установява, че проверяваното лице е осъществило разплащане в брой над норматива, определен в Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/ по посочени в НП доставки и суми, като плащанията са няколко на брой. Нарушена е разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 2 от същия нормативен акт, за което и на основание чл. 5, ал. 1 от същия на дружеството е наложена санкция в горепосочения размер.

В законния срок санкционирания субект, е подал жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП.

За да постанови съдебния си акт, РСС е счел, че НП не отговаря на изискваниятта на чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. Първо – четвърто от ЗАНН, т.к. описанието на нарушението е неясно, не е посочена дата на установяване на нарушенията и място, на което са извършени те. Не са посочени и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията. В нарушение на чл. 18 от ЗАНН за няколко различни нарушения е наложена една обща санкция. Посочени са и две нарушени правни норми, без да става ясно за всяко отделно нарушение, като конкретен фактически състав, коя от тях точно е нарушена. Липсата на тези важни реквизити и допуснати процесуални нарушения водят до нарушаване правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, което нарушение съставлява съществено процесуално такова, водещо до необходимост от отмяна на процесното НП.

Районният съд намира също и че дружеството не може да бъде субект на нарушение от процесния вид, т. к. от приложените по административно-наказателната преписка фактури и фискални бонове се установява, че плащанията са били извършени не от дружеството-жалбоподател, то е получател на плащанията. Санкционната разпоредба на чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ предвижда, че към отговорност се привлича лицето – платец на сумата и лицето, допуснало извършването на нарушението, а това е субектът, който с поведението си е допуснал извършване на плащанията в брой, а получателят на сумата по договор не може да се третира като допустител по смисъла на НК, съответно и за целите на ЗОПБ. Такъв може да е физическото лице – управител или пълномощник, т.к. за да е налице допустителство следва между допустителя и дееца да е налице общ умисъл за съучастие, а вината при привличане към административно-наказателна отговорност на юридическо лице, не е обект на изследване, т. к. то не може да формира воля самостоятелно, това прави с помощта на органите си на управление, които са физически лица. В тази насока е Указание относно прилагането на ЗОПБ изх. № УК-3 от 4.04.2011 г. на министъра на финансите до данъчната администрация, публикувано на интернет страницата на НАП и приложено по делото.

В законния срок касаторът е оспорил първоинстанционния съдебен акт и е направил искане за неговата отмяна, в едно с потвърждаване на отмененото с него НП. Мотивите му се изразяват в твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Според касатора бездействието на управителя при изпълнение на задълженията му е довело до допустителство на реализиране на нарушението, което се пренася и върху дружеството. За неправомерното поведение на управителя е санкционирано управляваното от него дружество. Тъй като в случая е налице бездействие от страна на санкционираното дружество, то не е възможно да се посочи дата и място на извършване на деянието. При бездействие „не могат да се установят началните моменти на нарушението“.

В проведеното по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподателя, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът, също редовно призован, се представлява от адв. С. ***, който оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна и моли за оставяне в сила на атакуваното с нея съденото решение.

Като подадена в законния срок и от заинтересовано лице, жалбата се явява редовна и допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

Въпреки това същите са издадени при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, описани подробно в решение на първоинстанционния съд, като всяко от тях на самостоятелно основание води до отмяна на процесното НП.

В случая нарушението /според описателната част на НП/ се изразява в това, че проверяваното лице е осъществило разплащане в брой над норматива, определен в ЗОПБ по предоставени доставки на *************. Дружеството е санкционирано не за това, че е „допуснало“ такова разплащане, а поради това, че е осъществило такова, т. е., че е извършило като платец плащане в брой на допустим по закона размер. Видно от неоспорените доказателства, то не е платец, а доставчик по сделките, поради което самата описателна част на НП е невярна, обвинението е недоказано, дори напротив – опровергано е посредством приложените по делото доказателства. Допустителство, като специфична правна фигура, не е обсъждано в АУАН и НП нито по отношение на управителя на дружеството, нито по отношение на самото него, като юридическо лице и самостоятелен правен субект, поради което тази хипотеза пък е изцяло неприложима, т.к. обвинението, реализирано посредством АУАН и НП, следва да съдържа ясно фактическата обстановка и описание на деянието, в което е обвинено лицето и на основание на което се търси от него административно-наказателна отговорност.

Освен това в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление са изброени няколко различни плащания, като всяко от тях, в случай че надхвърля законовоопределения минимум, следва да реализира самостоятелен състав на административно нарушение, за което, на основание чл. 18 от ЗАНН, следва да се определи и наложи самостоятелна административна санкция, да се установи и обсъди вида и начина на участие в изпълнителния състав на деянието на самото дружество при всяко отделно нарушение, да се прецизират датите и местата на извършването им, което не е направено.

Всяко от отделните деяния е извършено на различна дата, има различна тежест, т.к. сумите, които дружеството е придобило като плащане, са различни по размер и разминаването на всяко разплащане с посочения в закона праг е различно. За всеки отделен случай следва да се търси самостоятелна юридическа отговорност, доколкото такава изобщо следва да възникне за санкционирания търговец при изложените обстоятелства и установената на практика фактическа обстановка, като се прецени за всяко от тях дали не са изтекли сроковете за образуване на административно-наказателно производство, дали по всеки един от случаите е налице законово нарушение и каква е неговата степен на обществена опасност, за да се индивидуализира санкцията за всяко противоправно деяние по отделно.

Като е отменил едно незаконосъобразно НП, първоинстанционният съд се е произнесъл с мотивиран и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо, във вр. с ал.1 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Съдебно решение № 123 от 7.11.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 364 от 2017 г. по описа на Районен съд Севлиево, с което е отменено Наказателно постановление № 263184 – F 293314 от 4.04.2017 г., издадено от Директора на ТД на НАП, с което на „***********, Севлиево, ЕИК: ************, е наложена имуществена санкция на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ в размер на 54 120.00 лв. за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от същия нормативен акт, като мотивирано и законосъобразно.

Решението е окончателно.

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.